Општи типик

Њ канwнарсэ

Подобаетъ вёдати, ћкw д0лжно є4сть канwнарху по є4же твори1ти поклоненіе, и3 начати канwнархати, њжидати концА стіхи1ры, и3 тогдА твори1ти поклоненіе равно вкyпэ съ братізми: И# въ другyю странY тшедъ, и3 тамw твори1тъ такожде. На конечный же стјхъ: Ћкw ўтверди1сз млцть є3гw2 на насъ: є3гдА начинаетсз стіхи1ра, собираютсз џба ли6ка насреди2 равнw, ни є3ди1ному предходсщу, друг0му же на мёстэ стосщу, и3ли2 є3ди1ному поклоненіе творсщу, друг0му же небрегyщу: но вкyпэ собравшымсз нбёма ли1кома по нбхчаю своемY, и3 ставшымъ тсю1ду и3 тонyду. И# канwнарху посредЁ стосщу, твори1тъ блгочи1ннw всБмъ покл0нъ. Такожде и3 џба ли6ка творстъ покл0нъ, ћкw т є3ди1нагw тэлесЕ и3зсылающе кyпнw, равнэ и3 блгочи1ннэ, не преклонсюще колБна, но вхю свою2 со блгоговёніемъ, и3 воздвизающе повхшше гласъ, и3 пою1ще: Ћкw ўтверди1сз млцть є3гw2 на насъ: Слава, и3 нхнэ, бГор0диченъ, под0бенъ гласа стіхи1ръ минеи. По скончаніи же, паки всБмъ съ канwнархомъ сотв0ршымъ поклоненіе, и3 на сво‰ мэстА тходсщымъ, равнw и3 блгочи1ннw поступающе, т0йже канwнархъ прокјменъ поетъ, и3 Ґллилyіа, ткровенною глав0ю, и3 д0лженъ є4сть њжидати, д0ндеже соверши1тсз прокјменъ, и3 Ґллилyіа: и3 тогдА поклоненіе по нбхчаю твори1тъ. Такожде, и3 на стіх0вну подобаетъ всБмъ сходи1тисз на среди2, и3 сотв0рше равно поклоненіе, пою1тъ стіх0вну стіхи1ру, њжидати же канwнарху под0бнw, ћкоже и3 прежде. И# скончавшусз бГор0дичну, такожде твори1тъ поклоненіе, и3 на мёсто своЕ тх0дитъ. Подобаетъ же є3мY покровенною глав0ю канwнархати, и3зрсднэе же, є3гдА насреди2 стои1тъ, блгочи1ніз ради.